За едно преживяване с много медицински сестри ..

Изминалия уикенд беше много специален..първи и..незабравим. Бяхме 10 човека. В един хотел, във Велинград. Правихме team-building със 60 медицински сестри. Медицински сестри, които работят с раково болни пациенти. Тези жени са минали през какво ли не, видели са какво ли не - искахме едно, да създадем и преживеем заедно радост.

Движехме по план. Разделихме се в 3 групи. Почнахме със игра и сесия Смях - 50 мин. Когато много хора се смеят заедно..е много силно и увличащо. Нещо толкова просто, което генерира такава енергия на близост и лекота за кратко време - гениално е.

Продължихме с български популярни БГ песни, в малки групи си измисляхме танц по тях. Пяхме си ги, танцувахме ги, пляскахме си и пак и пак. Стана като филм..и хората се вживяха..оживиха.

Накрая играхме Дарплей ( www.darplay.com)..по различни въпроси. Изказвахме си се по 3 мин..защо? Ами защото е хубаво да си говориш..без да те прекъсват. Много неща излизат..много връзки се правят.

Това ни беше първия team- building заедно. Едно голямо благодаря и гуш за всички. Скоро и photos.

музика, рисуване, Дарплей, игра (на английски)

Неделя - 15- 16.30. Вече за 3 път го правим - супер яко е - една English song - четем я заедно, преживяваме текста е - после измисляме танц по нея - играем го. След това я рисуваме - разказваме по картинката - въображението ни твори на воля - няма грешни отговори - има само споделяне. И радост от това. Радост от музиката, радост от преживяната емоция, радост от свободата да изразиш себе си. Накрая правим малък театър с думичките от песента - импровизации. Е много е яко да - качва те доста нагоре като усещане ..супер забава. Сега 5 седмици няма да съм с София, ще правя Сугестопедия в Габрово, ама като се върна продължавамееее да пеем и играем. Аз така го усещам Животът.

Всичко се повтаря...

Като бях по-малка и некви възрастни все ми викаха да не се смея високо. Не можех да разбера защо, ама като ти кажат няколко пъти, особено пък в театър или на улицата и все едно ми зачертават в мозъка графата естествен смях и после се си имам едно на ум как се смея - достатъчно тихо ли е ..прилично ли е, уместно ли се? Няква такава почнах да се съобразявам, докато един прекрасен ден се запознах с хора, които това ги кефеше да се смеят - събираха се и си правеха сесии по смях. Пускаха си смеха, заразяваха се един с друг със смеха си, радваха се и подскачаха като деца - много яко - почувствах се жива, супер яко чувство. Станах фасилитатор на смях и сега си ходя на сесии, аз също водя, смея си се наволя. Няма такъв кеф - да спреш бръщолевенето на ума и пуснеш емоцията на Радост в теб. Ако някой преди година ми беше прошепнал дори с какво ще се занимавам, щях да се изсмея лекичко на шегата де..а сега пак се смея ..ама по силно, от кеф, че го правя де. И си мисля, колко по-силна е емоцията на смях помежду ни - и колко слаби могат да бъдат думите. Много често те разделят хората, докато смеха, преживян заедно сближава както нищо друго.

за първи път ...час по смях в училище...

Днес е много специален ден. Много ми се иска училищата в БГ да са едни места, където децата ходят с желание, спокойствие и радост. Сега в момента не е баш така, ама първите камъчета, които "ще обърнат" колата вече се търкалят. Хаха.

Сега се сещам за един финладски сайт - www. thefuntheory.com - идеята на тия Finnish people (абе умното си е умно) е, че ако искаме да променим нещо, което не ни харесва, трябва просто да го заменим с друго, което е забавно. Това е най- бързия начин. Той не е основан на страх, наказание, а на забавление и радост. И затова действа трайно - щото идеята на Живота е FUN и Joy, а не Fear и Control.

Днес беше първата сесия на йога на смеха, която фасилитирахме с Андрей в едно училище в София. Влязохме в един 11 клас, в час на класа, и го направихме. Беше много яко. Смяхме се с децата цял час. Класната също се включи. Ех, как се забавляваше и тя. За мен беше голяма радост, да се смеем заедно. Те за първи път имат такова нещо, ама се получи много добре - толкова ми беше хубаво да виждам усмихнати лица и смях в очите им.

Накрая всеки каза как се е чувствал - мнооооого positive обратна връзка.

Искат пак и ние..пак ще идем. Дай боже в повече училища да може да ходим, за да има сесии по йога на смеха, що не с учители и ученици заедно. А след това да играем Дарплей заедно - лелееееее.

Щото нищо не сближава повече хората от забавлението заедно. а кво по яко забавление, от смеха together.

Да оставим настрана, колко му е готино на тялото ни като му даваме тоя коктейл от хормони на щастието, които се отделят по време на смеха.

Смей се народе.

хахахохохо.....

Дарплей по фотоизложбата "Приказно Мароко"

Уау..беше вълшебно, магично и изпълващо.

Любо, благодаря ти, че си направил такива ..неповторими снимки...уловил си тези моменти и ги сподели с нас.

Благодаря и на всички наши приятели и други хора, които дойдоха да играем Дарплей по снимки - да пуснем потока в нас и да преживеем моментите, атмосферата, Животът в тези фотографии.

Какво се случи всъщност? Разделихме се на групи от по 3. Всяка групичка си имаше пясъчно часовниче от 3 мин и всеки един от нас споделяше спонтанно какво чувства, мисли, преживява по конкретна снимка. Тези 3 мин бяха негови - никой не го прекъсваше. Играхме 3 кръга, всеки път с различни хора. И така обединявахме своя поток с този на другите. Всеки беше изслушан, всеки споделяше - това е силата на Дарплей.

Теглихме си листчета с думички - накрая имаше томбола -8 думички бяха изтеглени и получиха подарък снимки от Мароко и календари, и една игра Дарплей.

Моята думичка беше "чистота". И някак усещането, което имах от снимките резонираше с нея. На един от кръговете играх с Юли, той е на 12. Юли ми говореше по една снимка с жена, която приготвяше храна - вътрешно се къпех в едно море от блаженство докато го слушах - историите, които децата разказват са толкова истински, естествени и вдъхновяващи.

Следващото събитие, което ще направим ще бъде за деца - въображението им чака да бъде раздвижено, имат право да бъдат чути и техните мисли и чувства да бъдат уважени.

За да се почувстват значими и да повярват в себе си.

...Смяяяях....и импровизации...

Горещ летен ден - не си пил вода, жаден си, търсиш вода, очите ти търсят вода, тялото ти търси вода. Няма вода - жаден си. Каквато и да e вода би пил..ама много ти се пие. И изведнъж един човек върви към теб с чаша вода - споделя я с теб, пиете заедно. Хубаво ви е. Животът вече е друг - Животът е Прекрасен...Всичко си е Супер. Ха ха ха.

Хо хо хо.

Един труден живот, един живот на борба - не си се смял от сума ти време, ама така ти се смее. Много ти се иска да се радваш - ама нещо те е страх или пък ти е неудобно да я пуснеш тая радост. Като малък си се спуквал от смях на некви небивалици и много добре си се чувствал, а сега една сериозност, едно нещо..чак не се усещаш, че това не са твои програми а си се логнал в нечии други филми. Хахахаха..

И тук идва Батман на помощ....Батман облечен като Йога на Смеха..Той се смее без зъби..лети ..стрелка се из стаята..ти с него..и само след 15 мин..пак си дете..оная програма на игривост, чиста радост и забавление, с която си се родил се активира пак и ти си ..спомняш кой си. Много яко...to wake up before you die...хахаха

Андрей, Танче, Светльо, Ники, ...ама много съм хепи, че бяхме заедно Батман на Смеха тоя уикенд в Пловдив и правихме Йога на Смеха и генерирахме толкоз много joy и я share-нахме с тия хора, които дойдоха в Еваспорт студиото в Пловдив. Много ви обичам.

Много съм хепи ,че играхме народни танци с Танчето в паркчето и си говорихме с клошари по улицата и че дадохме най-страхотното интервю с Андрей за йога на смеха по едно радио.

А вечерта ХаХа импро имаха performance в Пловдив, беше супеееер. Останахме да ги гледаме..Много им се радвам, щото и това, което те правят ни връща към нашето true self. Спонтанност, свобода..игра. Това, което правят те..действа много надълбоко. Аз така го усещам. Ако всяко училище си има импро школа - това наркотици, това насилие, това алкохол ..ще изчезне от само себе си. Също и нужда от лекарства няма да има ако хората си играят на импровизации...хахаха..

Вече сме back to София и продължаваме да се смеем в неделя от 16ч. на Мария Луиза 72, и сряда и неделя на Мария Луиза 65 от 19ч.

Всеки е добре дошъл.

Вход свободен - дарение - който иска и ако иска.

"All animals except Humans know that the Ultimate purpose of Life is to Enjoy it."
Samuel Butler

една вечер на гости при Ицо

Имам приятел, познаваме се от народните танци, казва се Ицо Храбров ( и не случайно са го кръстили така). Ами Ицо ( сигурно като малък е карал сугестопедичен курс, хаха) мозъка му е разкрил явно много резерви, щото свири на 5-6 музикални народни инструмента, влиза в душата ти като пее, и е събрал група , с която прави автентичен балкански фолклор.

Сега работи извън БГ, в Косово, и си идва рядко, ама вчера си беше тук и имаше жива музика ..у тях!!!

Леле, ако някой ми беше казал, какво ще изживея вътрешно на това home party нямаше да повярвам - нямаше да повярвам, че баба му ( една пълна женица, от лицето на която не слизаше усмивката) ще ни се радва така - по начало съм свикнала бабите да мърморят нещо де, хах.

Отидохме към 7 уж за малко. ама като ти попадне едно дайре и тарамбука в ръцете, времето сякаш изчезва, по -скоро няма никакво значение - ти се потапяш в музиката, ти ставаш нея...и ти е едно ..хубаво...

С Танчето ( ние живеем заедно - тя е просто прекрасна), правихме miming на някои песнички и много се забавлявахме.

Докато всички бяхме в музиката, аз видях ( във въображението си де) как тия момчета правят неща заедно, има кой да ги подрепя финансово. Едно от момчетата свири на гъдулка в X-ray, те са група и скоро ще бъдат в Дада на Бенковски 10. Бидях ги и да учат деца с много любов да свирят на традиционни БГ инструменти..защото нищо не обединява хората повече от музиката и споделената емоция покрай нея.

Аз също се видях себе си, как танцуваме народни танци в парковете, и показваме стъпките на хора, които искат да се научат..да преживеят с тялото си тази магия на народния танц. Ей така спонтанно..и леко..щото ти се играе.

Леле, с тоя фолклор дето го имаме - само почваме да играем - и си спомняме за Чудото на Живота.

Виждам как нещо ей такова става тук с нашата си музика.