неделя, 13 март 2011 г.

една вечер на гости при Ицо

Имам приятел, познаваме се от народните танци, казва се Ицо Храбров ( и не случайно са го кръстили така). Ами Ицо ( сигурно като малък е карал сугестопедичен курс, хаха) мозъка му е разкрил явно много резерви, щото свири на 5-6 музикални народни инструмента, влиза в душата ти като пее, и е събрал група , с която прави автентичен балкански фолклор.

Сега работи извън БГ, в Косово, и си идва рядко, ама вчера си беше тук и имаше жива музика ..у тях!!!

Леле, ако някой ми беше казал, какво ще изживея вътрешно на това home party нямаше да повярвам - нямаше да повярвам, че баба му ( една пълна женица, от лицето на която не слизаше усмивката) ще ни се радва така - по начало съм свикнала бабите да мърморят нещо де, хах.

Отидохме към 7 уж за малко. ама като ти попадне едно дайре и тарамбука в ръцете, времето сякаш изчезва, по -скоро няма никакво значение - ти се потапяш в музиката, ти ставаш нея...и ти е едно ..хубаво...

С Танчето ( ние живеем заедно - тя е просто прекрасна), правихме miming на някои песнички и много се забавлявахме.

Докато всички бяхме в музиката, аз видях ( във въображението си де) как тия момчета правят неща заедно, има кой да ги подрепя финансово. Едно от момчетата свири на гъдулка в X-ray, те са група и скоро ще бъдат в Дада на Бенковски 10. Бидях ги и да учат деца с много любов да свирят на традиционни БГ инструменти..защото нищо не обединява хората повече от музиката и споделената емоция покрай нея.

Аз също се видях себе си, как танцуваме народни танци в парковете, и показваме стъпките на хора, които искат да се научат..да преживеят с тялото си тази магия на народния танц. Ей така спонтанно..и леко..щото ти се играе.

Леле, с тоя фолклор дето го имаме - само почваме да играем - и си спомняме за Чудото на Живота.

Виждам как нещо ей такова става тук с нашата си музика.



Няма коментари:

Публикуване на коментар