..за чалгата..или колко е интересно в училище..

Коледа е - хората си пожелаваме "Весела Коледа", "Честита Коледа" - весело..искаме да ни е весело, отвътре и отвън. Защо ли хората искаме да ни е весело - ами може би пък така да сме програмирани - да искаме да ни е весело, както примерно мечетата спят зимен сън. Та..за веселието ми е думата. Аз нямам телевизор от няколко години - не ми се гледат просто нечии мисли, модели и разбирания. Тия дни обаче имаше телевизор около мен - и аз с интерес и любопитство гледах какво дават - много смешно ми стана от един чалга хит, пресен, пресен явно - не можах да разбера точно как се казва, но 1/3 от песента се пееше "Пияни, заляни сме.." В клипа течаха кадри от една сватба, на която всички бяха пияни, заляни и се поливаха с бира..и кой с каквото хване - голям купон, ами весело им е на хората. Ами не е ли това, чалгата, един народен вик за Забавление и Веселба.

И си мисля, ами ако в училище..и в къщи..беше весело и забавно, нима щеше да има такова нещо като чалга. Ами все едно - мечетата след като се наспят зимен сън, да се събудят и пак да легнат да спят - няма как. Ако нуждата от радост се удовлетворява на едно място...то няма как да я търсиш на друго място.

Аз имам нужда да се радвам да - хубаво е чувството..затова и ми е приятно да се занимавам със сугестопедия..и да правя неща тя да стигне до повече хора..иска ми се повече хора да се занимават с нея и да я разпространяват.

За да може един ден повече деца да се радват в училище, да се чувстват приети, себе си и свободни, подкрепени и окуражени..да творят. Познаят ли децата чувството да творят и да са приети...ами Чалгата май като нещо такова "пияно заляно" ще изчезне - просто няма да има нужда от нея.

Струва ми се, че тя е просто огледало..на малката радост, която те изпитват. А, ако се учеше по забавен начин? Щеше ли да има дрога, чалга - бързи удоволствия?

Има начини за пускане на таз радост..и да учиш това онова..ей така между другото. Например това:

....къде е силата ни....

Не писах в блога си няколко дни. Не защото не исках да споделя неща, те просто добиваха форма, изчистваха се, исках да ги усетя..да ги пробвам.
Човек може да има всичкото знание на Земята..но при все това..смисъл има само онова, което се прави. Упс, което..се ЧУВСТВА.
Чували ли сте за Единното поле..теория не на един и двама физици, вече и реално доказана.
А какво е това Единно поле и как то за бога, има отношение към моя живот? А как иначе, като ние сме потопени в него.Ние сме негова част, просто енергия..завихрена в пространството. Строителния мат'риал е един..формите са различни...всичко наоколо това сме ние..нашите мисли и чувства..наяве.
И сега нещо по реално..Имате ли огледало? - Единното поле е Огледало..наше Огледало на нашите чувства ( забележете чувства) относно нещата. Чувството, което излъчваш за нещата, се връща при теб отразено и изгражда/разгражда нашия свят...много бързо..напоследък.

Вижте това:



Можем да излъчваме това, което искаме сякаш то е вече ФАКТ. Ако искаме МИР нека излъчваме това ЧУВСТВО сякаш МИРЪТ вече е факт. И тогава Единното поле го отразява веднага..и задвижва механизми..той ..МИРЪТ да се случи на физическо ниво.

Струва си...

...мислите ни...

В училище не бях добра по физика, макар че ми беше много интересно когато учителя рисуваше разни диаграми по дъската и обясняваше къде какви сили вляят на дадено тяло. Гледах с интерес, щото виждах нагледно..пред очите си..силите които стоят зад някакво физическо явление, и самото явление проявено. Разбирах, че няма нищо изолирано и случващо се от само себе си - зад картинката с гвоздея, който се привлича от магнита, примерно стоят разни електро-магнитни полета, които го карат, гвоздея де, да иска да се долепи до магнита.

Скоро прочетох, че и мислите, които си избираме също създават магнитни полета, в които попадаме ние хората около нас и които влияят и на енергийното поле на цялата Земя. И се замислих - колко логично. И колко неосъзнато run-ваме мисли в главата си. Пак там прочетох, че мислите които са в главите ни..95 % от тях се повтарят, не се променят през дните.

И неизбежния извод - избирайки определени мисли, ние сме като магнита, който привлича определни неща да му се случват.

Не Страх...Радост...

Искам да постна и другия линк, който гледах с Kiesha тази сутрин. Тук тя говори за това обръщане на полюсите, което предстои в края на 2012 и какво всъщност се случва сега и ще се случи след 2 години.

Kiesha speaks on 2012 from kedarvideo on Vimeo.

Вчера Митко, в фейсбук ми написа за Роджер Пенроуз, който открил че, електромагнитното поле на сърцето резонира с това на планетата Земя. Аз съм усещала енергията, която излиза от там понякога, когато си насоча вниманието натам, като меко, розово, нежно усещане.

Ще потърся повече за този Роджер Пенроуз.

...Чувствам че е така....

Някои неща стигат до теб, намират те, случват се, когато най-малко ги очакваш със съзнанието си. Което не значи, че не си готов за тях или че не си ги привлякъл съвсем и изцяло подсъзнателно. Цялата картина е скрита, но това не означава, че я няма, и че тя не е красива.
Снощи моя позната ми прати по скайп линка по долу. Аз не го гледах тогава..Гледах го тази сутрин. Думите са слаби да изразя емоцията си..Гласът на тази жена...толкова мек и красив, глас, който гали цялото ми същество. А нещата, за които говори...Те са така..Аз го чувствам. Земята се задъхва...много.....И тя си задейства механизми за изчистване. Само защото не виждаме нещо, не значи, че то не съществува, че не се случва.

"Истинските неща се усещат със Сърцето." Беше казал Малкият принц. Те и там почват..там се случват. Имаме още малко Време... да се върнем там..да се върнем в Сърцето...за да помогнем...

Kiesha in Zurich from kedarvideo on Vimeo.

...Изслушването...

Днес е събота.

Вчера имах намерение да пиша за ЕventEx , събитието на което бяхме с Руми, и фасилитирахме Дарплей в четвъртък. Преди коктейла имаше 40 души, бяха в групи по 3ма и играха Дарплей по въпроси, относно темите на събитието. Идеята беше хората да преживеят информацията, сами да чуят отговорите, които са в тях и да направят връзки с други хора, общувайки, хора, с които иначе не биха се заговорили.

Получи се. С Руми бяхме много щастливи, че бяхме част от това.

Вярвам безрезервно в Спокойствието, което Дарплей ти дава да изкажеш това, което е в теб, без да се притесняваш за време, прекъсване и реакция на хората, които те слушат.

Аз обичам да говоря, в мен има много неща, които искат да излязат и бъдат споделени. Обичам и да слушам - слушането си го превръщам в акт на уважение..уважение към Живота, който тече в другия човек - това е една от моите мотивации за слушане. И понеже тялото невербално излъчва Емоцията - вярвам, че Човека, който съм изслушала е усетил моето Уважение и се почувствал по-добре. А защо за мен е важно той да се почувства по-добре..за това ще пиша друг път..скоро.

Забелязвам също как на някои хора им е трудно да слушат в началото - не гледат говорещия, някак си не са там, не са намерили своята мотивация още - но това е само в началото, рано или късно те чуват нещо, което резонира с тях..и тогава свързването става . И усещането е ..едно такова..хубаво.

Утре играем Дарплей от 17ч. в ДаДа на Бенковски 1о. Добре сте дошли.

...как точно да стане...?

Има неща дето стават, минават като ураган покрай мен, оставят ме като зрител и ме карат да се питам това онова. Примерно вчера..наложи се да замествам една моя колежка, която има група по English с деца. Те бяха 5-6 клас, аз досега сам се занимавала предимно с възрастни..и по малки деца, но тук стихията беше в разгара си..и единствения начин тези деца да правят нещо беше да им повишаваш тон..т.е да им викаш. Ама аз не искам да викам...какво постигам като викам, те правят нещо за момента, само от страх, от моето викане..и за да ми угодят, за да не ги "наказвам" с екстра homework и т.н.

Фокуса на тези деца беше насочен към мен - учителя като авторитет, те нямат навици да работят в група по урока с други деца и да си помагат. Учебника е много интересен, има истории, картинки, диалози. Но те нямаха някак си интерес към него - мисля, си че защото работиха изолирано и разчитаха на учителя за одобрение/неодобрение.

Нищо в Природата не се случва изолирано - всичко се прави от групи от клетки, ограни, хора, екипи. Това е един TED talk, който много ме впечатли, беше втория на който сложих субтитри на БГ. Можеш да видиш какво се случва в тялото ни и как нашите клетки правят неща ЗАЕДНО.





И си мисля, за Истината и Красотата.. Няма съмнение -те съществуват, явно съществуват и закони в Природата, които така огранизират по- малките units, и те работят така , че да създават Beauty и Truth.

Ами ако тези закони се вземат от Природата и се приложат в начина, по който се учи в училище ? И как точно? Кои са тия закони..

Утре ще пиша за първия.

Е не мога да не напиша за това...

Днес имах час по английски сутринта, покрай Сугестопедията, водя и една група в езикова школа. Та в междучасието, в Facebook, видях ето този пост, за ето тази книга.

http://www.knigolandia.info/2010/11/blog-post_21.html

Еха..Шапка му свалям на този Джон за това как просто е формулирал 7 big damages дето Училището прави на мозъка на децата.

Не знам какво решение предлага той на тоз проблем, но има нужда от сторване на нещо..и това нещо май е нещо...емоционално...и интересно.

Преди няколко месеца си говорих с Милена, една от организторите на www.tedxyouthsofia.com, че щом ученето се задвижва от Емоция..за да даде Емоция..един учител трябва да я има в себе си..а за да си я спомни/изрази най-бързия начин е на него да му се даде. С други думи..ето една идея за промяна на микро/макро климата в БГ schools, масаж за всички учители преди часовете...

Най-евтината и повсеместна реформа в БГ образованието..
:)))

А тази сутрин като се събудих..

Всичко е свързано и навързано. Снощи писах в блога си за срещата с Peter оня ден. Утре татко има рожден ден - татко всъщност е причината на мен да ми хрумне - тъй като като той ..много много не ме изслушваше като бях по- малка и живеехме заедно. Интересуваше се дали ми е топло, дали имам това онова -разни джаджи, които са ми били нужни, а не ме питаше какво става вътре в мен..как се чувствам..аз не го опреквам ни най- малко сега..преди яко го упреквах, но той просто е повтарял един модел, който е имал самия той, който пък е бил заложен и практикуван от бая време и който супер успешно си ни " задръства " ,..регулярно така. Представях си го като дете..и как той е имал мечти, желания и никой не го е питал за тях..а напротив, и той е трябвало да следва някакъв измислен, наложен, от други "наранени" хора начин на правене на неща. Преди много ме беше яд на него, че само казва кое как е, без да те пита теб, но сега просто го разбирам. И му простих..и това стана в един хубав ден, когато ми хрумна, че татко..ами това съм АЗ. Но след малко ще разкажа как стигнах до тази мисъл..

И така много съм му БЛАГОДАРНА на татко за това - защото пък ако случайно си ме беше изслушвал и показвал интерес към това, какво става вътре в мен - то сега нямаше да има Дарплей и нямаше тя да изслушва и дава възможност на толкова хора да чуят..разберат и свържат със себе си и другите и аз нямаше да се чувствам ..полезна..хехе:) А е готино това чувство..

И сега искам да ви разкажа за нещо, което се случи преди 2 години, и как наистина болката тогава ме освободи и осъзнах, че татко..това съм Аз..той представлява моя част, мое огледало, което ми показва нещо, което аз не искам да приема в себе си. Мани мани...вътрешно много ми беше гадно, години наред, че той все ми казваше кое как е..аз по принцип не бях права за нищо...и не разбирах от нищо и според него все се занимавах с глупости. А в мен си усещах, че имам нужда да бъда подкрепена, изслушана, разбрана. А дори и просто прегърната..без да ми се казва, че не разбирам от нищо.

Родителите все повтарят, че правят неща от Любов..а често правят неща, които не те карат да се ЧУВСТВАШ Обичан. Абсурдно е..просто..Ама кълбото почва да се разплита, ако излезеш за момент от себе си и погледнеш отстрани.

Даже така се оливат в приказки , че не могат 3 мин да замълчат и да те изслушат. Аман...

Та, да се върна на историята и моето "просветление" тогава..аз обичам да ходя по планини, и тогава това лято тъкмо се бяхме върнали от Пирин. Там цяла седмица, с часове бродихме и катерихме по нагорнище, ходихме по камъни, спускахме се по сипеи..кой с щеки, кой без..и аз за тия кози маршрути..най-дългия ни беше 16 часа ходене..ама щото се губихме неедонократно..та аз в Пирин, на това ходене , само 2 пъти лекичко се изтърколих и паднах, без поражения..от ония падания дето се изтърколяваш, ставаш и се оттърсваш и си казваш абе "Я си гледай в краката".

И така върнахме се ние в София, и аз тогава живеех до Южния парк, отивам да тичам..тичам си аз лекичко,хоп троп, и накрая баш на улицата дето е пешеходния светофар..така се изпльосках между 2 саксии..бях се зазяпала нещо..не видях една плочка и лююс..
Ръчичката ми се поду около лакътя..имаше отток през нощта и на другия ден хайде в Пирогов щото не можех да я движа. Моето ДжиПи беше в Търново..и хайде на вълка в устата. Стеклите се обстоятелства направиха така..аз да прекарам 3 седмици в Търново..с мама и татко..и татко всеки ден да ми мърмори колко съм схваната в краката, какъв заплес съм..и как само проблеми съм създавала. Приказка беше просто:))) Да ти мърморят на главата, аз вечер си ревях тихичко..щото ми беше болно от думите му..и тогава си мислех брей кво нещо са думите и как ей така си ги хвърляме наляво надясно без въобще да се замисляме..какво създават те отсреща..и какво създават в нас. Представях си, че аз съм татко и си казвам неща, които искам да чуя..говорих си ги на глас..и Бога ми ...беше ми супер хубаво. Ако не сте го пробвали..може да опитате ..представете си, че сте друг човек и си кажете неща от негово име, неща които винаги сте искали да чуете от него..уау..уникално е!!! Просто си даваш това, от което имаш нужда..а още по добре, ако другия човек е при теб и ги чуе тези неща - току виж се СВЕТНАЛ за това онова.

Стана дълго днес..утре ще продължа тази стори, че и мен ми стана интересно:)

Нещо, за което не писах вчера

..а ми се искаше, защото беше интересен "синхроничен" момент. След като свърши TEDx Sofia Youth, аз се запътих към изхода, припознах един мъж на средна възраст в Peter, Peter беше в една моя група по английски преди 5 години някъде. Винаги си спомням с усмивка за него, защото той беше един от онези хора, които смело си пускаха въображението в час и винаги бяха готови да си измислят история и да си облекат потока на мисълта в английски дрехи..т.е думички:)

Та, припознах аз Peter в този мъж..усмихнах се на себе си и продължих по коридора. Вече прекосявах улицата за да изляза пред Столичната Библиотека до Софийски университет, когато на свечеряващия се фон, разпознах силуета на Peter, ние се рзминавахме тъкмо, аз го извиках по име, и приятно изненадани от срещата спряхме да си говорим. Не се бяхме виждали няколко години и си споделихме много неща - аз му разказах за Дарплей и Сугестопедията - нещата, с които се занимавам. Той ми разказа какво прави също. Беше почнал да преподава в няколко университета..и ми хрумна как това има отношение към моята мечта Сугестопедията да се преподава там. Преди броени минути се бях припознала в него..а сега стояхме и си приказвахме.

Защо го разказвам това - ами защото това е едно от онези изживявания, които ми показват, че на някакво ниво ние знаем какво ще се случи, и мозъка ни праща сигнали за това.

за едно събитие..

Почвам пак да пиша в блога си! Бях го зарязала този мой блог. Някак си не намирах време, макар че ми се случват разни неща, които искам да споделям. Вълнуващи неща и такива, които ме провокират.
Днес например, беше много емоционален и щастлив ден за мен - участвах в ей това събитие:
http://www.tedxyouthsofia.com/ , имах 3 мин да говоря за Сугестопедията и това какво е тя за мен. Беше ми притеснено от многото хора в залата, и преди да се кача на сцената си представих любовта, която чувствам към нея, като мека розова , топла струя която се разлива в тялото ми и измива цялото напрежение, което изпитвах. Представих си, че всичко друго изчезва. И то стана - аз се качих горе и бях спокойна.

Изпитах силно въодушевление от другите презентатори - прекрасни, усмихнати, уверени млади хора, които правят това, в което вярват и са happy, от това, независимо дали винаги се получава. Дано скоро да качат лекциите онлайн..те са наистина wow!

Всички в залата гледахме и няколко TED talks ..един от тях ме просълзи, докосна неща в мен... , на дълбоко..:)))

Beauty is all Around

My breath was taken away today. I am in Hotnica now. I small village, 18 km far from Veliko Tyrnovo. I have been here for a few days. Such relaxation. Me, a friend, 5 dogs and 3 cats. We are alone in a small house. We haven't been out much - only go out to take the dogs for a walk. But today we went to a place, which turned out to be very special - actually it is one of the most beautiful places I have seen in my life - the Waterfall Ecopath in Hotnica. See for yourself:







I was so happy being part of this beauty this afternoon. I am even happier because it is my friend Dessy's father - Peter Petrov who organised and built that Ecopath with his team. I undestood he has built 10 Ecopaths altogether in Bulgaria to help the Rural tourism in the regions.
This is his website.

http://www.baret-bg.org/

I have known Peter - Dessy's father for years, but it is now that I really admire and appreciate what he has done for these regions. Why? Because I was part of this Beauty and it made my day yesterday.

I want to admit, however, I feel sad, because the local people don't do anything to make this place popular and visited - the label has been stolen, there is some rubbish around.
Such a resourse is there and because of inactivity it will be destroyed in a few years if no one looks after it.

I, personally work with education, and I believe in empowering kids to take the initiative and love our Mother Nature. Once you help a kid develop love and Connection with Nature it will be there for a lifetime. And this kid will be ACTIVE, since he/she already sees him/herself as a part of Nature.

So I have a dream. Will write about it in my blog soon.

Suggestopedic Course in English

Some things are just meant to happen... like this course. It is a different experience - fun, joy, beauty. Expereince which helps you discover new things about yourself. The beginning of a Journey...

Sugestopedichen Kurs po Angliiski

View more presentations from darplay organisation.

View more presentations from darplay organisation.

Back from the Mountain

Last night I came back from the Rhodopes mountain - we had a great week hiking up there. We set off on 14 August, went by bus to Narechenski Bani and the adventure started from there. Every day we got up at 7.30, had breakfast and hiked for hours - sometimes 8, sometimes 9 hours on Tuesday and Wednesday around 5 hours. Sometimes we got lost, sometimes we didn't. But we had a lot of fun. Spontaneous, pure, real fun. There was no guide, just we and the Nature - grass, woods, greenery, sheep, herbs - beautiful feeling. Our hiking ended in Trigrad - my first time there - unforgettable scenery.

Now I am back and the Harmony which I felt in the mountain is part of me and ready to create new miracles.

The Suggestopedia is a miracle - I am going to make sure it touches more people's lives.

The Suggestopedic course in English starts on 27 September, 5 weeks, every day - great results - because Learning Languages should be Fun.

My First Suggestopedic Performance - WOW

It is 5.30 p.m. I am going to have my exam in the Suggestopedic course in Sliven. I am so excited - all the 7 laws, the Voice, the Emotion behind the words, the music of Mozart, the Theatre performance in the Introduction - all these put together and come alive.

Wow, you know I have been teaching for 6 years but I have always been myself - Denitsa -when I teach. Yes, I have used my imagination quite a lot, but this thing today was ...a real theatre - I was not myself - I was another person. It was beautiful, funny, exciting, surprising.

"All the world's a stage and all the men and women are merely actors" Shakespeare.

He was damn right. And it feels so good.

My "students" and D-r Lozanov were there. They had fun. It was lovely to see them laughing.

D-r Lozanov said " Bravo" and I was so happy..I love this man with all my heart. I admire him for what he has done, for his courage. He has devoted his Life to help people live a Happy Life, free of Stress and full of Joy.

I am very thankful to Vanina, my Suggestopedic teacher for her kindness and patience and love. She told me some little things which made a big difference. I wouldn't have done it without her.

Today is 12 August, 2010 - I am a Suggestopedic Teacher, I feel proud and thankful.

If now you ask yourself the question, " What is Suggestopedia?", please check this out:

http://www.dr-lozanov.com/

or get the book on the right or just join my first Suggestopedic course in October.

Your Body is a Musical Instrument

Today was a special day..a very special day for me. You know, there are days in your life when you discover things which simply amaze you..and make you experience WONDER.

I felt that today - I am still in Sliven - doing the Suggestopedic course with Vanina and D-r Lozanov. D-r Lozanov is an extraordinary man - he is in his 80s now, has a great sense of humor, he is very supportive and loving man. "You can't teach anybody anything if you don't have Love for him", he says.



So, I did experience Wonder today, and it was because I had my second singing class with Rosi - Rosi, is one of the few great teachers, I have had - I could feel her love - I could feel she wanted me to do it - to let my voice come out anf flow. And it happened - I have never heard my voice like that before. A few tricks - posture, imagery, and breathing and a new world opens up.

Thank you Rosi - you made me discover something new and beautiful about me.

Suggestopedia - 3 and 4 part

I have been in Sliven for the last 3 days. I am here doing a course in Suggestopedia. It is an absolutely fascinating way to learn almost anything. However, Suggestopedia has been particularly used for learning languages. It is based on 7 laws. The first time I heard about them, 2 moths ago I was imressed. I wanted more people in Bulgartia to learn about it. That's why I asked my friend Bobby to record me talking about them. And he did:




Thank you, Bobby. You are great!

There is a second part of the video in youtube as well.

The Suggestopedic method has 4 parts: Introduction, Concert Session, Elaboration and Presentation. The Suggestopedic method is also known as a method for opening up our Reserves and hence Suggestopedia = Reservopedia.

Today we have been practicing the Concert Session - the language textbook is a play and we have been practicing reading the Introduction of the Play with specific intonation, with classical music playing in the backgropund. It was lovely, beautiful emotion.

There is a girl I met here at the course - Villy, she is great - she read in German - I fell in love with this language for the first time in my life.

28 July Wednesday

Today was an interesting day. I want to write about several things and my feelings about them. A last few months ago I read a book by Marshall Rosenberg, called " Non-Violent Communication" - the good news is that it has been translated in Bulgarian -

http://www.book.store.bg/p19931/obshtuvane-bez-agresia-marshal-rozenberg.html

This is one of the best books I have read in my life. It gave me a LOT of Answers. So after reading it I do make an effort to "feel" and respect my feelings as they are the guiding me to get deeper to my NEEDS.

25 July - Photo/Story telling with Darplay

Today 25 July we had the first event Photo/Storytelling with Darplay. I am very happy about that. My name is Deni.

What is this - Photo/Storytelling? It is an idea of mine, which I have had for the last couple of months. And now it is happening..It's really exciting.


I have been teaching English for the last 7 years and during those years I have come to believe that a language is to be spoken. And a person should be given freedom to speak it, no matter what level he or she is. Once he feels free to talk and make mistakes, in a sressfree environment, he can really make progress and feel confident.

So Photo/Storytelling with Darplay is about that:

Photo/StoryTelling with Darplay

View more presentations from darplay organisation.

Now it is 11 p.m. I came home 2 hours ago and the stories and pictures are still in my mind. We were 6 people. We played 3 rounds in the beginning and everyone had 3 min to speak on his photo. These 3 min are yours and you dont get interrupted - you can say anything you want.(You can either bring a photo of yours or just pick one at the event and think of a story which goes with it.)

After the first round of 9 min, we exchanged our photos and we formed new groups and spoke again 3 min each about the new photo we got. We all felt free to imagine whatever we wanted. It was beautiful to let your imagination go...And nobody to interrupt...

The second part of the event was Photo/StoryWriting and Telling. In groups we had new pictures, words and a piece of paper to write a story. Then we do StoryTelling and QuestionAsking. The time just flies...

These days there wil be a video posted of the event.