Всичко е свързано и навързано. Снощи писах в блога си за срещата с Peter оня ден. Утре татко има рожден ден - татко всъщност е причината на мен да ми хрумне - тъй като като той ..много много не ме изслушваше като бях по- малка и живеехме заедно. Интересуваше се дали ми е топло, дали имам това онова -разни джаджи, които са ми били нужни, а не ме питаше какво става вътре в мен..как се чувствам..аз не го опреквам ни най- малко сега..преди яко го упреквах, но той просто е повтарял един модел, който е имал самия той, който пък е бил заложен и практикуван от бая време и който супер успешно си ни " задръства " ,..регулярно така. Представях си го като дете..и как той е имал мечти, желания и никой не го е питал за тях..а напротив, и той е трябвало да следва някакъв измислен, наложен, от други "наранени" хора начин на правене на неща. Преди много ме беше яд на него, че само казва кое как е, без да те пита теб, но сега просто го разбирам. И му простих..и това стана в един хубав ден, когато ми хрумна, че татко..ами това съм АЗ. Но след малко ще разкажа как стигнах до тази мисъл..
И така много съм му БЛАГОДАРНА на татко за това - защото пък ако случайно си ме беше изслушвал и показвал интерес към това, какво става вътре в мен - то сега нямаше да има Дарплей и нямаше тя да изслушва и дава възможност на толкова хора да чуят..разберат и свържат със себе си и другите и аз нямаше да се чувствам ..полезна..хехе:) А е готино това чувство..
И сега искам да ви разкажа за нещо, което се случи преди 2 години, и как наистина болката тогава ме освободи и осъзнах, че татко..това съм Аз..той представлява моя част, мое огледало, което ми показва нещо, което аз не искам да приема в себе си. Мани мани...вътрешно много ми беше гадно, години наред, че той все ми казваше кое как е..аз по принцип не бях права за нищо...и не разбирах от нищо и според него все се занимавах с глупости. А в мен си усещах, че имам нужда да бъда подкрепена, изслушана, разбрана. А дори и просто прегърната..без да ми се казва, че не разбирам от нищо.
Родителите все повтарят, че правят неща от Любов..а често правят неща, които не те карат да се ЧУВСТВАШ Обичан. Абсурдно е..просто..Ама кълбото почва да се разплита, ако излезеш за момент от себе си и погледнеш отстрани.
Даже така се оливат в приказки , че не могат 3 мин да замълчат и да те изслушат. Аман...
Та, да се върна на историята и моето "просветление" тогава..аз обичам да ходя по планини, и тогава това лято тъкмо се бяхме върнали от Пирин. Там цяла седмица, с часове бродихме и катерихме по нагорнище, ходихме по камъни, спускахме се по сипеи..кой с щеки, кой без..и аз за тия кози маршрути..най-дългия ни беше 16 часа ходене..ама щото се губихме неедонократно..та аз в Пирин, на това ходене , само 2 пъти лекичко се изтърколих и паднах, без поражения..от ония падания дето се изтърколяваш, ставаш и се оттърсваш и си казваш абе "Я си гледай в краката".
И така върнахме се ние в София, и аз тогава живеех до Южния парк, отивам да тичам..тичам си аз лекичко,хоп троп, и накрая баш на улицата дето е пешеходния светофар..така се изпльосках между 2 саксии..бях се зазяпала нещо..не видях една плочка и лююс..
Ръчичката ми се поду около лакътя..имаше отток през нощта и на другия ден хайде в Пирогов щото не можех да я движа. Моето ДжиПи беше в Търново..и хайде на вълка в устата. Стеклите се обстоятелства направиха така..аз да прекарам 3 седмици в Търново..с мама и татко..и татко всеки ден да ми мърмори колко съм схваната в краката, какъв заплес съм..и как само проблеми съм създавала. Приказка беше просто:))) Да ти мърморят на главата, аз вечер си ревях тихичко..щото ми беше болно от думите му..и тогава си мислех брей кво нещо са думите и как ей така си ги хвърляме наляво надясно без въобще да се замисляме..какво създават те отсреща..и какво създават в нас. Представях си, че аз съм татко и си казвам неща, които искам да чуя..говорих си ги на глас..и Бога ми ...беше ми супер хубаво. Ако не сте го пробвали..може да опитате ..представете си, че сте друг човек и си кажете неща от негово име, неща които винаги сте искали да чуете от него..уау..уникално е!!! Просто си даваш това, от което имаш нужда..а още по добре, ако другия човек е при теб и ги чуе тези неща - току виж се СВЕТНАЛ за това онова.
Стана дълго днес..утре ще продължа тази стори, че и мен ми стана интересно:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар