Има неща дето стават, минават като ураган покрай мен, оставят ме като зрител и ме карат да се питам това онова. Примерно вчера..наложи се да замествам една моя колежка, която има група по English с деца. Те бяха 5-6 клас, аз досега сам се занимавала предимно с възрастни..и по малки деца, но тук стихията беше в разгара си..и единствения начин тези деца да правят нещо беше да им повишаваш тон..т.е да им викаш. Ама аз не искам да викам...какво постигам като викам, те правят нещо за момента, само от страх, от моето викане..и за да ми угодят, за да не ги "наказвам" с екстра homework и т.н.
Фокуса на тези деца беше насочен към мен - учителя като авторитет, те нямат навици да работят в група по урока с други деца и да си помагат. Учебника е много интересен, има истории, картинки, диалози. Но те нямаха някак си интерес към него - мисля, си че защото работиха изолирано и разчитаха на учителя за одобрение/неодобрение.
Нищо в Природата не се случва изолирано - всичко се прави от групи от клетки, ограни, хора, екипи. Това е един TED talk, който много ме впечатли, беше втория на който сложих субтитри на БГ. Можеш да видиш какво се случва в тялото ни и как нашите клетки правят неща ЗАЕДНО.
И си мисля, за Истината и Красотата.. Няма съмнение -те съществуват, явно съществуват и закони в Природата, които така огранизират по- малките units, и те работят така , че да създават Beauty и Truth.
Ами ако тези закони се вземат от Природата и се приложат в начина, по който се учи в училище ? И как точно? Кои са тия закони..
Утре ще пиша за първия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар