..а ми се искаше, защото беше интересен "синхроничен" момент. След като свърши TEDx Sofia Youth, аз се запътих към изхода, припознах един мъж на средна възраст в Peter, Peter беше в една моя група по английски преди 5 години някъде. Винаги си спомням с усмивка за него, защото той беше един от онези хора, които смело си пускаха въображението в час и винаги бяха готови да си измислят история и да си облекат потока на мисълта в английски дрехи..т.е думички:)
Та, припознах аз Peter в този мъж..усмихнах се на себе си и продължих по коридора. Вече прекосявах улицата за да изляза пред Столичната Библиотека до Софийски университет, когато на свечеряващия се фон, разпознах силуета на Peter, ние се рзминавахме тъкмо, аз го извиках по име, и приятно изненадани от срещата спряхме да си говорим. Не се бяхме виждали няколко години и си споделихме много неща - аз му разказах за Дарплей и Сугестопедията - нещата, с които се занимавам. Той ми разказа какво прави също. Беше почнал да преподава в няколко университета..и ми хрумна как това има отношение към моята мечта Сугестопедията да се преподава там. Преди броени минути се бях припознала в него..а сега стояхме и си приказвахме.
Защо го разказвам това - ами защото това е едно от онези изживявания, които ми показват, че на някакво ниво ние знаем какво ще се случи, и мозъка ни праща сигнали за това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар