...мислите ни...

В училище не бях добра по физика, макар че ми беше много интересно когато учителя рисуваше разни диаграми по дъската и обясняваше къде какви сили вляят на дадено тяло. Гледах с интерес, щото виждах нагледно..пред очите си..силите които стоят зад някакво физическо явление, и самото явление проявено. Разбирах, че няма нищо изолирано и случващо се от само себе си - зад картинката с гвоздея, който се привлича от магнита, примерно стоят разни електро-магнитни полета, които го карат, гвоздея де, да иска да се долепи до магнита.

Скоро прочетох, че и мислите, които си избираме също създават магнитни полета, в които попадаме ние хората около нас и които влияят и на енергийното поле на цялата Земя. И се замислих - колко логично. И колко неосъзнато run-ваме мисли в главата си. Пак там прочетох, че мислите които са в главите ни..95 % от тях се повтарят, не се променят през дните.

И неизбежния извод - избирайки определени мисли, ние сме като магнита, който привлича определни неща да му се случват.

Не Страх...Радост...

Искам да постна и другия линк, който гледах с Kiesha тази сутрин. Тук тя говори за това обръщане на полюсите, което предстои в края на 2012 и какво всъщност се случва сега и ще се случи след 2 години.

Kiesha speaks on 2012 from kedarvideo on Vimeo.

Вчера Митко, в фейсбук ми написа за Роджер Пенроуз, който открил че, електромагнитното поле на сърцето резонира с това на планетата Земя. Аз съм усещала енергията, която излиза от там понякога, когато си насоча вниманието натам, като меко, розово, нежно усещане.

Ще потърся повече за този Роджер Пенроуз.

...Чувствам че е така....

Някои неща стигат до теб, намират те, случват се, когато най-малко ги очакваш със съзнанието си. Което не значи, че не си готов за тях или че не си ги привлякъл съвсем и изцяло подсъзнателно. Цялата картина е скрита, но това не означава, че я няма, и че тя не е красива.
Снощи моя позната ми прати по скайп линка по долу. Аз не го гледах тогава..Гледах го тази сутрин. Думите са слаби да изразя емоцията си..Гласът на тази жена...толкова мек и красив, глас, който гали цялото ми същество. А нещата, за които говори...Те са така..Аз го чувствам. Земята се задъхва...много.....И тя си задейства механизми за изчистване. Само защото не виждаме нещо, не значи, че то не съществува, че не се случва.

"Истинските неща се усещат със Сърцето." Беше казал Малкият принц. Те и там почват..там се случват. Имаме още малко Време... да се върнем там..да се върнем в Сърцето...за да помогнем...

Kiesha in Zurich from kedarvideo on Vimeo.

...Изслушването...

Днес е събота.

Вчера имах намерение да пиша за ЕventEx , събитието на което бяхме с Руми, и фасилитирахме Дарплей в четвъртък. Преди коктейла имаше 40 души, бяха в групи по 3ма и играха Дарплей по въпроси, относно темите на събитието. Идеята беше хората да преживеят информацията, сами да чуят отговорите, които са в тях и да направят връзки с други хора, общувайки, хора, с които иначе не биха се заговорили.

Получи се. С Руми бяхме много щастливи, че бяхме част от това.

Вярвам безрезервно в Спокойствието, което Дарплей ти дава да изкажеш това, което е в теб, без да се притесняваш за време, прекъсване и реакция на хората, които те слушат.

Аз обичам да говоря, в мен има много неща, които искат да излязат и бъдат споделени. Обичам и да слушам - слушането си го превръщам в акт на уважение..уважение към Живота, който тече в другия човек - това е една от моите мотивации за слушане. И понеже тялото невербално излъчва Емоцията - вярвам, че Човека, който съм изслушала е усетил моето Уважение и се почувствал по-добре. А защо за мен е важно той да се почувства по-добре..за това ще пиша друг път..скоро.

Забелязвам също как на някои хора им е трудно да слушат в началото - не гледат говорещия, някак си не са там, не са намерили своята мотивация още - но това е само в началото, рано или късно те чуват нещо, което резонира с тях..и тогава свързването става . И усещането е ..едно такова..хубаво.

Утре играем Дарплей от 17ч. в ДаДа на Бенковски 1о. Добре сте дошли.

...как точно да стане...?

Има неща дето стават, минават като ураган покрай мен, оставят ме като зрител и ме карат да се питам това онова. Примерно вчера..наложи се да замествам една моя колежка, която има група по English с деца. Те бяха 5-6 клас, аз досега сам се занимавала предимно с възрастни..и по малки деца, но тук стихията беше в разгара си..и единствения начин тези деца да правят нещо беше да им повишаваш тон..т.е да им викаш. Ама аз не искам да викам...какво постигам като викам, те правят нещо за момента, само от страх, от моето викане..и за да ми угодят, за да не ги "наказвам" с екстра homework и т.н.

Фокуса на тези деца беше насочен към мен - учителя като авторитет, те нямат навици да работят в група по урока с други деца и да си помагат. Учебника е много интересен, има истории, картинки, диалози. Но те нямаха някак си интерес към него - мисля, си че защото работиха изолирано и разчитаха на учителя за одобрение/неодобрение.

Нищо в Природата не се случва изолирано - всичко се прави от групи от клетки, ограни, хора, екипи. Това е един TED talk, който много ме впечатли, беше втория на който сложих субтитри на БГ. Можеш да видиш какво се случва в тялото ни и как нашите клетки правят неща ЗАЕДНО.





И си мисля, за Истината и Красотата.. Няма съмнение -те съществуват, явно съществуват и закони в Природата, които така огранизират по- малките units, и те работят така , че да създават Beauty и Truth.

Ами ако тези закони се вземат от Природата и се приложат в начина, по който се учи в училище ? И как точно? Кои са тия закони..

Утре ще пиша за първия.

Е не мога да не напиша за това...

Днес имах час по английски сутринта, покрай Сугестопедията, водя и една група в езикова школа. Та в междучасието, в Facebook, видях ето този пост, за ето тази книга.

http://www.knigolandia.info/2010/11/blog-post_21.html

Еха..Шапка му свалям на този Джон за това как просто е формулирал 7 big damages дето Училището прави на мозъка на децата.

Не знам какво решение предлага той на тоз проблем, но има нужда от сторване на нещо..и това нещо май е нещо...емоционално...и интересно.

Преди няколко месеца си говорих с Милена, една от организторите на www.tedxyouthsofia.com, че щом ученето се задвижва от Емоция..за да даде Емоция..един учител трябва да я има в себе си..а за да си я спомни/изрази най-бързия начин е на него да му се даде. С други думи..ето една идея за промяна на микро/макро климата в БГ schools, масаж за всички учители преди часовете...

Най-евтината и повсеместна реформа в БГ образованието..
:)))

А тази сутрин като се събудих..

Всичко е свързано и навързано. Снощи писах в блога си за срещата с Peter оня ден. Утре татко има рожден ден - татко всъщност е причината на мен да ми хрумне - тъй като като той ..много много не ме изслушваше като бях по- малка и живеехме заедно. Интересуваше се дали ми е топло, дали имам това онова -разни джаджи, които са ми били нужни, а не ме питаше какво става вътре в мен..как се чувствам..аз не го опреквам ни най- малко сега..преди яко го упреквах, но той просто е повтарял един модел, който е имал самия той, който пък е бил заложен и практикуван от бая време и който супер успешно си ни " задръства " ,..регулярно така. Представях си го като дете..и как той е имал мечти, желания и никой не го е питал за тях..а напротив, и той е трябвало да следва някакъв измислен, наложен, от други "наранени" хора начин на правене на неща. Преди много ме беше яд на него, че само казва кое как е, без да те пита теб, но сега просто го разбирам. И му простих..и това стана в един хубав ден, когато ми хрумна, че татко..ами това съм АЗ. Но след малко ще разкажа как стигнах до тази мисъл..

И така много съм му БЛАГОДАРНА на татко за това - защото пък ако случайно си ме беше изслушвал и показвал интерес към това, какво става вътре в мен - то сега нямаше да има Дарплей и нямаше тя да изслушва и дава възможност на толкова хора да чуят..разберат и свържат със себе си и другите и аз нямаше да се чувствам ..полезна..хехе:) А е готино това чувство..

И сега искам да ви разкажа за нещо, което се случи преди 2 години, и как наистина болката тогава ме освободи и осъзнах, че татко..това съм Аз..той представлява моя част, мое огледало, което ми показва нещо, което аз не искам да приема в себе си. Мани мани...вътрешно много ми беше гадно, години наред, че той все ми казваше кое как е..аз по принцип не бях права за нищо...и не разбирах от нищо и според него все се занимавах с глупости. А в мен си усещах, че имам нужда да бъда подкрепена, изслушана, разбрана. А дори и просто прегърната..без да ми се казва, че не разбирам от нищо.

Родителите все повтарят, че правят неща от Любов..а често правят неща, които не те карат да се ЧУВСТВАШ Обичан. Абсурдно е..просто..Ама кълбото почва да се разплита, ако излезеш за момент от себе си и погледнеш отстрани.

Даже така се оливат в приказки , че не могат 3 мин да замълчат и да те изслушат. Аман...

Та, да се върна на историята и моето "просветление" тогава..аз обичам да ходя по планини, и тогава това лято тъкмо се бяхме върнали от Пирин. Там цяла седмица, с часове бродихме и катерихме по нагорнище, ходихме по камъни, спускахме се по сипеи..кой с щеки, кой без..и аз за тия кози маршрути..най-дългия ни беше 16 часа ходене..ама щото се губихме неедонократно..та аз в Пирин, на това ходене , само 2 пъти лекичко се изтърколих и паднах, без поражения..от ония падания дето се изтърколяваш, ставаш и се оттърсваш и си казваш абе "Я си гледай в краката".

И така върнахме се ние в София, и аз тогава живеех до Южния парк, отивам да тичам..тичам си аз лекичко,хоп троп, и накрая баш на улицата дето е пешеходния светофар..така се изпльосках между 2 саксии..бях се зазяпала нещо..не видях една плочка и лююс..
Ръчичката ми се поду около лакътя..имаше отток през нощта и на другия ден хайде в Пирогов щото не можех да я движа. Моето ДжиПи беше в Търново..и хайде на вълка в устата. Стеклите се обстоятелства направиха така..аз да прекарам 3 седмици в Търново..с мама и татко..и татко всеки ден да ми мърмори колко съм схваната в краката, какъв заплес съм..и как само проблеми съм създавала. Приказка беше просто:))) Да ти мърморят на главата, аз вечер си ревях тихичко..щото ми беше болно от думите му..и тогава си мислех брей кво нещо са думите и как ей така си ги хвърляме наляво надясно без въобще да се замисляме..какво създават те отсреща..и какво създават в нас. Представях си, че аз съм татко и си казвам неща, които искам да чуя..говорих си ги на глас..и Бога ми ...беше ми супер хубаво. Ако не сте го пробвали..може да опитате ..представете си, че сте друг човек и си кажете неща от негово име, неща които винаги сте искали да чуете от него..уау..уникално е!!! Просто си даваш това, от което имаш нужда..а още по добре, ако другия човек е при теб и ги чуе тези неща - току виж се СВЕТНАЛ за това онова.

Стана дълго днес..утре ще продължа тази стори, че и мен ми стана интересно:)

Нещо, за което не писах вчера

..а ми се искаше, защото беше интересен "синхроничен" момент. След като свърши TEDx Sofia Youth, аз се запътих към изхода, припознах един мъж на средна възраст в Peter, Peter беше в една моя група по английски преди 5 години някъде. Винаги си спомням с усмивка за него, защото той беше един от онези хора, които смело си пускаха въображението в час и винаги бяха готови да си измислят история и да си облекат потока на мисълта в английски дрехи..т.е думички:)

Та, припознах аз Peter в този мъж..усмихнах се на себе си и продължих по коридора. Вече прекосявах улицата за да изляза пред Столичната Библиотека до Софийски университет, когато на свечеряващия се фон, разпознах силуета на Peter, ние се рзминавахме тъкмо, аз го извиках по име, и приятно изненадани от срещата спряхме да си говорим. Не се бяхме виждали няколко години и си споделихме много неща - аз му разказах за Дарплей и Сугестопедията - нещата, с които се занимавам. Той ми разказа какво прави също. Беше почнал да преподава в няколко университета..и ми хрумна как това има отношение към моята мечта Сугестопедията да се преподава там. Преди броени минути се бях припознала в него..а сега стояхме и си приказвахме.

Защо го разказвам това - ами защото това е едно от онези изживявания, които ми показват, че на някакво ниво ние знаем какво ще се случи, и мозъка ни праща сигнали за това.

за едно събитие..

Почвам пак да пиша в блога си! Бях го зарязала този мой блог. Някак си не намирах време, макар че ми се случват разни неща, които искам да споделям. Вълнуващи неща и такива, които ме провокират.
Днес например, беше много емоционален и щастлив ден за мен - участвах в ей това събитие:
http://www.tedxyouthsofia.com/ , имах 3 мин да говоря за Сугестопедията и това какво е тя за мен. Беше ми притеснено от многото хора в залата, и преди да се кача на сцената си представих любовта, която чувствам към нея, като мека розова , топла струя която се разлива в тялото ми и измива цялото напрежение, което изпитвах. Представих си, че всичко друго изчезва. И то стана - аз се качих горе и бях спокойна.

Изпитах силно въодушевление от другите презентатори - прекрасни, усмихнати, уверени млади хора, които правят това, в което вярват и са happy, от това, независимо дали винаги се получава. Дано скоро да качат лекциите онлайн..те са наистина wow!

Всички в залата гледахме и няколко TED talks ..един от тях ме просълзи, докосна неща в мен... , на дълбоко..:)))